Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2019 08:43 - Още един изключително интересен ръкопис оживява след повече от 150 години: Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2423 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 27.07.2023 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Драги приятели на българската история,

радвам се да Ви съобщя, че току що излезе:

Българска история, Том 3 (668-1041 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 16.05.2019, София, 498 стр. Цена 30 лв. 0.5.87 kg.
image

https://www.book.store.bg/p253829/bylgarska-istoria-tom-3-668-1041-g-rykopis-zavyrshen-predi-1865-gavril-krystevich.html

https://ciela.com/balgarska-istoriya-tom-3-668-1041-g.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51579#%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98-iii-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-668-1041-%D0%A0%D1%96


Предисловие на издателя

 

Драги читателю,

През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич

Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр.

Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на Османската империя, един от учредителите на Българската екзархия и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.

Тази книга обхваща „…период от българската история, известен като хунски период, …и  заема един век от 374 година и завършва през 475 година, когато вече започва, както вече казахме, при римляните да се чува собственото име българи.“

            Във въведението на тази книга Кръстевич пише:

            „Освен това ние сме подготвили материал и за още два тома от българската история. От тях единият ще се представи вече под българско име, втората част на тази история, започваща с 485 година и завършваща с 668 година, обхваща следователно историческия период от 183 години; а другият ще представи третата част от тази история и обхваща времето от 668 до 1041 година, цели 373 години. Дано Бог ни даде здраве и помощ, за да можем след издаването на тази първа част да издадем и другите две части.“. Да, съдбата не беше благосклонна към това родолюбиво намерение на Кръстевич и отреди том 2 (485-668 г.) и 3 (668-1041) да не видят бял свят до ден днешен!

Интригуващо!

А къде са ръкописите на тези два тома?

            Издаването на том II и III е едно съвместно усилие на Националната библиотека „Св. св. „Кирил и Методий“, където ръкописите са съхранени около 140 години, и издателство ГУТА-Н.

Мястото на учения Гаврил Кръстевич в националното ни самосъзнание се определя от това, че за разлика от безспорните будители Паисий, Спиридон Габровски, Мавро Орбини, Бласиус Клеинерт, Христаки Павлович и др. той, завладян от духа на Западноевропейския ренесанс и от неутолимото желание да възстанови забравената история на народа си, поставя изцяло на научни основа нашата историография, като критично изучава и съпоставя текстовете на старите автори и възстановява въз основа на положителни сведения цялостната картина на нашата история, доколкото това е възможно, без хипотези и предположения.

 

Надявам се трилогията на Кръстевич да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.

 

От издателя

Д-р Николай Иванов Колев

5.5.2019

Херцогенаурах, Германия

 

Съдържание

1. Аспарух

1.1. Войната между Аспарух и Константин Погонат

1.2. Юстиниан II нарушава мирния договор. Неуспешната му войната със славяни и българи по Беломорското крайбрежие

1.3. Славяни в източноримската войска воюват срещу мохамеданите, съюзници на мохамеданите, тяхната съдба

1.4. Бунт на цариградчани и сваляне на Юстиниан II. Сваляне на Леонтий. Диктатурата на Калиник

1.5. Столицата на Аспарухова България

2. Тербел

2.1. Юстиниан II моли Тербел да го върне на императорския престол в Цариград

2.2. Тербел кесар на Източната римска империя

2.3. Неблагодарността на Юстиниан II, войната му с българите. Триумф на Тербел при Анхиало

2.4. Отмъщението на Юстиниан II на херсонци

2.5. Ромейската флота със 70 000 души потъва

2.6. Филипик провъзгласен в Херсон за император

2.7. Тербел отново с 3 000 войници в помощ на Юстиниан II

2.8. Тербеловият набег за грабеж по Тракийския Боспор

2.9. Императорите Филипик, Анастас, Теодосий III и Леон Исавриеца. Нов мирен договор между Тербел и Леон

2.10. Сарацинската обсада на Цариград. Тербел побеждава

мюсюлманите и спира тяхното нашествие в Европа

2.11. Тербел отново извлича полза от неуспешен опит за преврат в Цариград

2.12. Грешката за християнството на Тербел при новите автори

3. Кормец или Асен

4. Добри

4.1. Константин Копроним и неговите войни с България

4.2. Преврат в България. Телец. 208 000 славяни напускат България

5. Телец

6. Савин

7. Баян

8. Телерий

8.1. Различни записи на името

8.2. Неуспешна война на Константи II срещу България през 766 г.

8.3.Нова безполезна кампания на Константин II срещу България през 774 г.

8.4. Неуспешният опит на Телерий да пресели жителите на Берзития в Северна България

8.5. Отново неуспешна кампания по море на Константин II срещу България 765 g.

8.6. Телерий унищожава с хитрост шпионите на Константин II

8.7. Нов поход на Константин II срещу България през 775 г. Смъртта на Конастантин II

8.8. Телерий напуска царския престол и емигрира в Цариград

 

9. Кардам или Гордиан

 

9.1. Борба за императорския престол между Ирина и сина ѝ Константин

9.2. Войната на Източноримската империя със славяните в Тесалия, Елада и Пелопонес

9.3. Край на иконоборството през 787 г.

9.4. Неуспешно ромейско нападение на България през 789 г.

9.5. Неуспешно ромейско нападение на България през 791 г.

9.6. Жестоко поражение на ромеите при Меркелла през 792 г.

9.7. Ромейски и български войски си противостоят при Версиникия през 796 г.

9.8. Славяните мислят да поставят император на Константинополския престол през 799 г.

9.9. Потушаване на славянското въстание в Пелопонес през 806 г.

9.10. Никифор тръгва към България през 807 г. , но поради метеж в Цариград се връща

 

10. Крум или Кръмн

10.1. Различни записи на името

10.2. Аварската държава по времето на Кръмн, война с аварите

10.3. Успешна война с ромеите при Струмица през 809 г.

10.4. Превземане на София на 8 април 809 г. и зловещата реакцията на Никифор

10.5. Походът на Никифор срещу България

10.6. Победата на Кръмн на 26 юли 811 г., пълен разгром на Никифоровата армия, смъртта на икифор

10.7. Последици от поражението за византийското правителство, Ставрикий бива заменен от Михаил

10.8. Девелт в български ръце, спорът за размяна на пленниците, Месембрия в български ръце

10.9. Битката при Версиния на 22 юни 813 г. Пълен разгром на огромната ромейска армия

10.10. Леон сваля Михаил от престола през 813 г.

10.11. Кръмн при стените на Цариград

10.12. Коварното покушение срещу живота на Кръмн при мирните преговори

10.13. Отмъщението на Кръмн

10.14. Превземането на Адрианопол

10.15. Нов рейд за грабеж на Кръмновите войски в Тракия през зимата на 813 г.

10.16. Подготовка за превземане на Цариград. Смъртта на Кръмн на 13 април 814 г.

 

11. Омъртаг или Мортагон

11.1. Победа на ромейската армия при Месембрия

11.2. 30-годишен мирен договор между Леон и Омортаг

11.3. Отново иконоборство в Източната римска империя

11.4. Омортаг преследва християните в България

11.5. Преврат в Цариград на 25 декември 820 г. Михаил Аорийски става император

11.6. Въстание във Византия на Тома славянина. Български войски потушават въстанието

11.7. Взаимоотношения на България със съседната ѝ империя на франките

11.8. Омортаг изпъжда франките по река Драва и подчинява отново славянските области в Горна Панония на България

12. Владимир или Маломир

12.1. Историята на Кинемон. Маломир убива брат си, християнина Боян

12.2. Завръщане на Крумовите пленници от Дунава във Византия през 836 г.

12.3. Угрите

12.4. Печенеги

12.5. Война на италианския крал Лотар с българите

12.6. Пресиян води неуспешна война със Сърбия около 836 г.

13. Борис-Михаил

 3.1. Странната война на Борис със сърби и хървати

13.2. Тригодишният Михаил застава на императорския престол под опекунството на майка си Теодора през 842 г.

13.3. Възстановяване на поклонението пред иконите след 120 г. иконоборство

13.4. Две неуспешни войни на Източната римска империя със сарацините през 843 и 844 г.

13.5. Опит на империята да покори славяните в Пелопонес. Милинци и езерци остават непокорени

13.6. Мирен договор между Борис и Теодора след 30-годишен мир

13.7. Борба на Теодора с павликянството в Армения. Интриги в Цариградските палати

13.8. Насилственото отстраняване на патриарх Игнатий, издигането на Фотий и разколът между източната и западната църква

13.9. Легендите за Константин и Методий преди да отидат в Моравия

13.10. Наистина ли е бил Константин при сарацините или имаме смесване на два исторически разказа, отнасящи се към различни личности?

13.10.1. Ученикът на Леон Философ при сарацините

13.10.2. Леон, професор в Магнаурската школа

13.10.3. Леон - митрополит на Тесалоника

13.11. Хазарската мисия на Константин и Методий

13.12. Варда е провъзгласен от Михаил за кесар през 858 г. и фактически поема управлението на империята. Войните със сарацините

13.13. Преследване на патриарх Игнатий и неговите поддръжници и разцеплението на Източната и Западната църкви

13.14. Нова война на Михаил със сарацините

13.15. Реакцията на папа Николай на Игнатиевото сваляне

13.16. Покръстването на българите

13.16.1. Глад в България

13.16.2. Войните на Борис с франките

13.16.3. Художникът Методий и сцената на Страшния съд, изрисувана в палатите на Борис

13.16.4. Били ли са Константин и Методий в България?

13.16.5. Потушаване на въстанието против въвеждането на християнството за държавна религия в България

13.17. Михаил връща на Борис областта Загоре, която беше дадена от Юстиниан II на Тервел, за да го постави повторно на престола?!

13.18. Успешна война на ромеите със сарацините през 862 г.

13.19. Възникване на българската и славянска книжнина и образование

13.19.1. Подготовка на Моравската мисия

13.19.2. Черноризец Храбър „За буквите“

13.19.3. Връзката на кирилицата с пелазгийските букви

13.20. Константин и Методий в Панония

13.21.1. Кои книги са превели Константин и Методий?

13.20.2. Езикът на преводите

13.20.3. Кои са моравците?

13.21. Враждата между Цариградската и Римската църква

13.22. Руси злодействат около Цариград през 864-865 г.

13.23. Руси приемат християнството през 866 г.

13.24. Отговорът на папа Николай към Михаил и Фотий

13.25. Издигането на Василий Македонец

13.26. Борис се обръща към папа Николай за свещеници и съвет през 866 г.

13.27. Отговорите на папа Николай на Борисовото писмо

13.28. Кратко описание на седемте вселенски събора от Патриарх Фотий..

13.28.1. Събор първи (325 г.)

13.28.2. Събор втори (381 г.)

13.28.3. Събор трети (431 г.)

13.28.4. Събор четвърти (451 г.)

13.28.5. Събор пети (553 г.)

13.28.6. Събор шести (680 г.)

13.28.7. Събор седми (787 г.)

13.29. Как се управлява християнска държава, напътствия на патриарх Фотий към Борис

13.30. Папските епископи в България и тяхната мисионерска дейност след 866 г.

13.30.1. Писмото на патриарх Фотий до всички източни архиереи и патриарси. Борба за влияние на Римската и Константинополската църква над България

13.30.2. Писмото на папа Николай до германските архиереи

13.30.3. Цариградският събор през 867 г.

13.31. Краят на безпътния император Михаил и издигането на Василий. Сваляне на патриарх Фотий и възстановяване на Игнатий

13.32. Цариградският събор от 3 март 870, на който Българската църква с измама е подчинена на Константинополската

13.33. Борис изпъжда папските свещеници и напълва България с гръцки. Реакцията на папа Адриан

13.34. Манихейската или павликянаската ерес в България

13.35. Усилията на Рим да откъсне Българската църква от Константинопол

13.36. Борбата на латинската църква против въвеждането на славянския език в църквата в Панония, Моравия, Каринтия и Далмация

13.36.1. Накратко за първоначалното устройство на църквата на мораво-панонците

13.36.2. Пропаганда на германските свещеници срещу делото на Константин и Методий. „Триезичната ерес“

13.36.3. Константин и Методий в Рим. Смъртта на Констаннтин

13.36.4. Методий – архиепископ на Моравия

13.36.5 Методий в тъмница. Възстановяване на Методий

13.36.6. Краят на Методий

13.36.7. Германските свещеници вземат връх в Моравия. Преследване на учениците на Методий

13.36.8. Съдбата на светите седмочисленици

13.37. Учениците на Кирил и Методий пристигат в България

13.38. Делото на светите седмочисленици в България. Създаване на първата всенародна бразователна система на славяните

13.39. Преместването на мощите на петнадесетте тивериополски мъченици от Борис в Брегалница - продължение на традициите на старото българско християнство (362 г.) в Борисовата държава

14. Владимир

15. Симеон (893-927)

15.1. Границите на България при възцаряването на Симеон

15.2. Симеон получава образованието си в Цариград

15.3. Преместване на българската търговия от Цариград в Солун. Първата Симеонова война с Източната римска империя през пролетта на 893 г.

15.4. Какъв народ са угрите?

15.5. Византия подтиква угрите да нападнат България. Победа на Симеон над ромеите. Две успешни нападения на угрите отсам Дунава

15.6. Военен съюз между печенеги и българи нанася съкрушителен удар на угрите и ги пропъжда окончателно от черноморското крайбрежие

15.7. Крупната победа на Симеон в местността „Българско бягство“ през 895 г. осигурява продължителен мир

15.8. Политиката на Симеон спрямо Сърбия

15.9. Нестабилност в Константинополското правителство след смъртта на император Леон на 11 май 912 г.

15.10. Войските на Симеон пред стените на Цариград през 913 г. Тайнственото несъстояло се споразумение

15.11. Зои поема отново управлението на империята. Договорът с печенегите. Симеон превзема Адрианопол през 914 г. и го продава обратно на Зои

15.12. Битката при Анхиало на 20 август 917 г. Пълно унищожаване  на ромейската армия

15.13. Нова победа на българите при Катасирт

15.14. Сърбия в заговор с Византия срещу България. Симеон сваля княза им и поставя нов

15.15. Преврат в Константинопол: Роман става това, което Симеон искаше да бъде, василиопатер, а след това и император на 27 декември 919 г.

15.16. Писмото на патриарх Николай до Симеон

15.17. Нов набег на Симеон за плячка във Византия през септември 920 г. 353

15.18. Окончателен и пълен разгром на ромейската армия в няколко сражения при Цариград през 921 г.

15.19. Повторно превземане и ограбване на Адрианопол през 923 г. и неговото повторно отстъпване на ромеите. Симеон поставя нов княз на Сърбия

15.20. Неуспешен опит на Симеон да се съюзи с арабите за завладяване на Цариград между 920 и 925 г.

15.21. Срещата на цар Симеон с император Роман на 9 септември 924 г. Военен парад на Симеоновата армия пред стените на Цариград

15.22. Сърбия става военен съюзник на Византия. Първата армия на Симеон е разбита от сърбите. Симеон изпраща втора армия, побеждава и разселва всички сърби, така че държавата Сърбия престава да съществува

15.23. Неуспешен поход на Симеон срещу хърватите през 924 г.

15.24. Смъртта на Симеон на 27 май 927 г. и неговото духовно наследство. Разцветът на българската култура

15.24.1. Свети Климент Охридски

15.24.2. Константин Преславски

15.24.3. Григорий

15.24.4. Йоан Екзарх

15.24.5. Безименен

15.24.6. Безименен съчинил Изборника на цар Симеон

15.24.7. Черноризец Храбър

15.24.8. Симеон

16. Петър (927-968)

16.1. Превантивна военна маневра на българските войски срещу Византия, подготовка на женитбата на Петър и Мария

16.2. Сватбата на Петър и Мария в Цариград на 8 октомври 927 г.

16.3. Бунтът на Йона срещу Петър и неговият благоприятен завършек

16.4. Бунтът на Михаил

16.5. Нова война на ромеите срещу славяните в Пелопонес

16.6. Сваляне на патриарх Трифон и поставяне на 16-годишния Теофилакт

16.7. Възстановяване на Сърбия през 934 г.

16.8. Събитията на Балканите до 963 г.

16.9. Княз Игор напада Цариград по море през юни 941 г. Руската войска бива напълно унищожена. Мирно търговско споразумение между руси и ромеи през 944 г.

16.10. Роман свален от синовете си. Стефан и Константин свалени от Константин Багрянородни. Ерата на Константин Багрянородни

16.11. Свети Йоан Рилски (884-954)

16.12. Ереси: поп Богомил, поп Еремия

16.13. Посещението на княгиня Олга в Цариград през 957 г.

16.14. Мир при Роман II. Мирът продължен, но за кратко време след смъртта на царица Мария

16.15. Никифор нарушава мирния договор през 966 г.

16.16. С 15 кентария злато Никифор подкупва киевския княз Святослав за война срещу България

16.17. Август 968: Руска армия нахлува в България

 

17. Борис и Роман (969-…)

 

17.1. Печенеги нападат Киев. Свйетослав се връща. Борис и Роман се завръщат от Цариград и заемат българския престол

17.2. Никифор почва подготовка за война с русите, Йоан Чимиски я завършва

17.3. Свйетослав се завръща, обсажда отново Преслав и го превзема

17.4, Неуспешен опит на Чимиски да се споразумее със Свйетослав

17.5. Ромейската армия разбива съюзната армия от руси, угри и печенеги при Адрианопол през есента на 970 г.

17.6. Чимиски потушава метежа на Варда Фока без кръвопролитие

17.7. Чимиски подготвя грижливо окончателния удар, преминава старопланиските проходи изненадващо по Великден и превзема Преслав

17.8. Жестокостта на русите към българите. Сраженията при Дръстр през 971 г.

17.9. Споразумение между Чимиски и Свйетослав. Русите напускат България

17.10. Печенегите убиват Свйетослав

17.11. Триумф на Йоан Чимиски в Константинопол. Детронирането на цар Борис II

18. Братя Комитовичи

18.1. Давид, Моисей, Аарон и Самуил. Борис II убит на границата, Роман – княз на Скопие

18.2. 14 юли 976: Самуил единствен цар и самодържец на България

18.3. Въстанието на Варда Жестокия през 976-980 г. Самуил контролира Западните Балкани и Пелопонес

18.4. Ромеите отблъснати от София. Самуил печели крупна победа при Ихтиман

18.5. Метежи в империята през 987-989 г.

18.6. Владимир превзема Херсон. Покръстването на русите

18.7. Василий засилва войските си в Тесалия. Победа на Самуил при Солун. Убийство на главнокомандващия Григорий Таронитски и пленяване на сина му Асот

18.8. Никифор Уран превзема Тесалия, Виотия, Атика и Пелопонес. Крупна победа на Никифор при река Спархиа. Самуил и синът му Роман били тежко ранени

18.9. Бягството на Самуиловата дъщеря с Асот в Цариград. Василий превзема Дурацио

18.10. Василий превзема систематично град след град, крепост след крепост в България до 1014 г. Крупна победа на Василий при река Вардар

18.11. Крупно поражение на Несторица при Солун. Решителната  битка при Ключ на 24-29 юли 1014 г.

18.12. Василий ослепява 15 000 български войници. Смъртта на Самуил на 15 септември 1014 г.

 

19. Окончателното покоряване на България от Източната римска империя

 

19.1. Гаврил-Радомир или Роман (1014-1015 г.)

19.2. Йоан-Владислав (1015-1017 г.)

19.3. Жената и децата на Владислав, окончателно превземане на Западна България

19.4. Съпротивата на Ивач и неговото ослепяване

19.5. Николица се предава

19.6. Съдбата на Самуиловите дъщери

19.7. Триумф на Василий Българоубиец в края на 1018 г. или в началото на 1019 г.

19.8. Хърватите се покоряват на Василий

19.9. Съдбата на Прусиан и другите наследници на Самуил

20. България между 1019 и 1041 г.

20.1. Честа промяна на императорите в Цариград

20.2. Въстанията на сърбите

20.3. Въстанието на Петър Делян през 1040 г.

20.4. Предателството на Алушин, син на Аарон

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D












Гласувай:
6



1. bulgares - хм
14.05.2019 17:39
За мене е много по-важна историята на българите от 475г след смъртта на Атила. Историята след Аспарух сме я дъвкали достатъчно с Официалната ни история. Въпроса е да възстановим 2-та века българска история преди Аспарух, които най-доброжелателно някой е изтрил, а виждам че Гаврил Кръстевич, макар и в най-панславянските тъмни времена е изписал цял том за нея.
цитирай
2. historybg2018 - Здравейте "bulgares",
14.05.2019 18:02
Макар и да сме „дъвкали“ много пъти историята след Аспарух, неизвестно на нашата общественост е кой посочи почти всички източници за нашата история по света, къде се намират, и който направи огромното количество преводи от тях. Най-голямото достижение за мене на БАН след 1944 г. е издаването на Гръцките и латинските източници за българската история с техните преводи. Само че това стана почти 100 г. след Кръстевич без да се каже в тях нито една дума за този човек. И помислете си само в какви условия е събрал най-съществената информация за нашата история работейки между 1820-1865 г. И вижте с каква строгост са написани тези книги – всеки източник е указан съвсем точно, съпоставят се всички източници и с методите на формалната логика се разрешават противоречията там където е възможно, датиранията са най-доброто възможно, преводите на този човек познаващ всички езици на Османската империя освен западните, старогръцки и латински са перфектни. Това е първата научна история на България, без да подценявам ни най-малко значението на нашите будители Паисий и др. Бъдете здрав/а!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960468
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031