Радев имаше доблестта да признае, че през последните години отношенията ни с Русия са били под знака на „недалновидното политическо говорене“ Радев отиде при Путин в Сочи. Т.н Путьо Синоптичкин и един файтон вресльовци ( демократи ,платени предатели ) нанесоха непоправими вреди на държавата за десетилетия напред ! Ноооооо ,не по малко виновни са и аплодиращите ги години наред 80 % .Всеки народ си заслужава съдбата ! IlievaА Путьо Синоптичкин ще го вземат ли, ще го водят ли при Путин като нагледно средство образец на ИДИОТ..... Орда Капичева |
Ясно бе че фашистите в Украйна са садист...
Пърт - очарованието на Западна Австралия
25.05.2018 06:26
Реванш е посещението на държавния глава в Русия, защото проправя пътя за нормализацията на политическия диалог, категоричен е той
Посещението на президента Румен Радев в Русия отваря път за нормализация на политическия диалог, категоричен е проф. Александър Маринов. В интервю за обзора „Това е България“ на радио „Фокус“ политологът не крие, че му е трудно да си обясни защо за визитата на премиера Бойко Борисов в Русия не е било съобщено в България, след като се готви отдавна.
Според проф. Маринов след тази визита е станало ясно, че президентът има някои възможности, каквито правителството няма.
Ето и цялото интервю на проф. Александър Маринов пред Цоня Събчева за "Фокус:
- Със срещата с руския президент Владимир Путин на практика завърши посещението на президента Румен Радев в Русия. От даденото пред в. „Комерсант“ интервю на българския държавен глава сякаш получихме повече информация, отколкото от изявленията след разговора с Дмитрий Медведев и руския му колега. Как да оценим резултатността на визитата? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, какъв е смисълът от това направено по руска покана посещение, което руски медии използваха за иронични коментари спрямо България? Не ви ли впечатли оркестрацията им?
- Медиите са си медии, политиците, разбира се, в една или друга степен се съобразяват с тях, но нали разбирате, че политиката не може да се прави само, за да се отразява в медиите или да се харесва на журналистите. Така че важно е какви са резултатите по същество. Между другото за по-общата обществена или психологическа атмосфера също си струва да се говори, но на следваща стъпка. Според мен може да бъде обобщено това посещение и резултатите от него като възобновяване на диалога или опит за създаване на нормални, трайни рамки за такъв политически диалог, разбира се, не само политически, но и икономически. Бяха оповестени и предстоящи стъпки,
- Проф. Маринов, каква е мисията на президента Радев в Русия седмица преди посещението на премиера Борисов в Москва? Има ли синхрон между институциите и защо трябваше от Москва да научаваме за посещението на премиера?
- Аз не мога да гадая, дали президентът е бил уведомен. Предполагам, че е бил уведомен. Но защо това не е съобщено в България, също ми е трудно да си обясня. Предполагам, че поканеният, т.е. българският министър-председател също е наясно с това предстоящо посещение. Не знам, може би, за да не създава някакво лошо впечатление у някого във връзка с голямата среща тук около отношенията ЕС-Западни Балкани. Нямам представа. Наистина е малко странно, оттам да се появяват подобни съобщения, но факт е, че поне от гледна точка на политическата логика и посока има синхрон в поведението на различните български институции. Пак казвам, да се надяваме, че резултатът ще е подходящ като трябва дебело да подчертаем, че този резултат трябва да съответства на българския национален интерес.
- Как да разчетем посещението и срещите на президента Радев в Русия след карантината, в която бе поставен по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани?
- Това е, да го наречем образно, не от негова гледна точка, а от позиции на страничния анализатор, това е реванш. Защото той проправя пътя за нормализацията на политическия диалог на най-високо равнище. Според мен това показва, че президентът Радев има някои възможности, които правителството няма.
- Темите, с които президентът Радев отиде в Русия са от взаимен европейски интерес. Как да си обясним, че той нямаше възможност да ги обсъди по-рано с европейските лидери, които бяха на крака в София? Не му ли бе позволено или не пожелаха да го изслушат?
- Не мога да дам отговор на този въпрос. Не съм запознат с техниката, невидимата техника на организация на програмата. Според мен правителството и министър-председателят доста ревниво пазеха своята територия, може би, за да бъде подчертан техният триумф, доколкото има такъв, разбира се, аз не съм сигурен, че е толкова триумфална равносметката. Не прозвуча добре, за мен лично. Какво са си помислили европейските лидери, това е друг въпрос. Но аз смятам, че президентът е достатъчно добре приет в Европа. Едва ли това би навредило на неговия авторитет. Какво да ви кажа? Ако трябва да разсъждаваме на нашенско равнище, национално равнище, това са си познатите особености на българската политика. Националните особености на българската политика, която понякога е твърде дребнава с оглед на големите цели на нацията, които трябва да осъществява.
- Няколко пъти повторихте в анализа си дотук националните интереси, националният интерес. Кой е националният интерес в отношенията ни с Русия, къде е той?
- Много основателен въпрос. Първо, той трябва да бъде дефиниран. Ние въобще нямаме дефиниран националния ни интерес. Той се приравнява във формалното ни участие в някакви формати. Големият въпрос е, какво искаме и какво можем да постигнем чрез участието си в тези формати, включително какво искаме, какво можем да постигнем от двустранните си отношения с Русия? Това са главно икономически, но не само икономически условия, блага, придобивки.
- Президентът постави въпроса за двата големи енергийни проекта АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, който да се трансформира като Български поток. Но европейското законодателство и европейските партньори не изглежда да са благоразположени към тях.
- Това е вече голямо предизвикателство към българската политика, защото на Русия всички обичат или почти всички обичат да се ежат, но когато стане дума за Брюксел или Вашингтон изведнъж започват да мрънкат като котенца. Нека да направим една аналогия, госпожо Събчева. Защо Българският поток да е лош, а „Северен поток“ да е добър?
- Аз този въпрос го задавам много пъти. За двойния стандарт и лицемерието.
- Да, а защо българските политици не смеят да го зададат в Брюксел или в Берлин? Тогава нека да го поставят. Не да се умилкват, да се молят и да хленчат. А да кажат – ето, ние искаме равен, равноправен подход. Нека да получим това, което получава Германия през „Северен поток“. Не искаме повече, не искаме по-изгодни някакви специални условия. Просто същите.
- Вярно е. За съжаление тази история е много стара. Тя не е от 2, 5 или 10 г. Нали си спомняте за един заместник министър-председател дето го посрещаха с фанфари на летището? Така че последователно много правителства са правили-стрували и нещо не са се договаряли, както трябва. Сега вече България е член на ЕС, би трябвало да се възползва от преимуществата на това членство, но в същото време да отстоява своя собствен интерес. Хайде, да кажем може би няма да можем да постигнем цената, която получава Германия поради мащаба, ние не можем да потребяваме такива количества. Но във всяко отношение, вие сте абсолютно права, когато казахте, че условията които са към момента са крайно неблагоприятни. В известна степен ние сами сме си постлали по различни начини. Дайте оттук нататък българските политици да се опитат заедно, изваждайки пред скоби националния интерес пред своите вътрешни ежби, да постигнат по-добри условия с умела и последователна, тактична, но и ясна и решителна позиция.
- Съзирате ли признаци за такъв тип поведение? Не чухме премиера нищо да каже по посещението на президента, нито по новината, че му предстои пътуване до Москва.
- Да, има известно забавяне. Понякога той е изключително бърз в реакциите си, но сега наистина нямаме кой знае колко време, но 6-7 часа поне. В други случаи той вече ще се е обадил ту-там по телевизии.
- Или във „Фейсбук“.
- Не знам, впрочем. Не съм следил, може би, предполагам, че ще има коментар от правителствената пресслужба, включително и от него, нали. Иначе ще излезе, че е някаква издадена лична тайна, едва ли не. Тайна за лична среща някаква. Това все пак е министър-председателят на България. Той не може да се скатава по този начин. Не казвам, че го прави. Не искам да го обвинявам, напротив пред него стои много сериозна задача, много сериозно посещение.
- Действа ли българският президент според новата конюнктура в Европа за независими от Брюксел и Вашингтон двустранни отношения с Русия, както го заподозряха в руските медии?
- Според мен в Европа наистина настъпват много дълбоки промени и очевидно всичко, което се случва и през последната седмица, там беше Меркел, сега ще е Макрон. Европа, въпреки че не може сега да устои на натиска от Вашингтон, очевидно се подготвя за някаква собствена нова линия. Прави завой към нова линия. България не може да бъде водеща сила в този завой. Не може да определя големите мащаби на промяната. Но точно тук е важно ние като по-малка и по-способна на гъвкави стъпки страна, да вземем разумна, умерена позиция. Не е нужно да се бутаме напред. Но просто трябва да се преборим за своето. Трябва да си отстоим правото. Да имаме отношения с Русия, които ще съответстват на новата линия, защото такава явно се очертава, но и ще отчитат нашите особености. Тук вече трябва да се престане с „троянските коне“, с тези непрекъснато самовнушения, че едва ли не, ако не ругаем, не се зъбим на Русия, не сме праведни европейци и т.н. Трябва да си гледаме интереса. И аз се радвам, че напоследък дори и някои по-крайни колеги, коментатори, изследователи, са започнали да променят позицията. Т.е. виждат, че се налага да имаме прагматична линия на поведение спрямо Русия и това е съвсем нормално. Други отдавна го правят. По-добре е да сме закъснели, отколкото да сме изпуснали влака.
- По данни на „Журнал дьо Диманш“ Еманюел Макрон, на когото предстои посещение в Русия, се е срещнал с философа Мишел Алчанинов, автор на книгата „В главата на Владимир Путин“, книга, която предизвика многостранни коментари и публичен интерес. Въпросът ми е, българските държавници срещат ли се с анализатори, с хора които биха могли да им кажат, какво има в главата на Владимир Путин преди да тръгнат на разговори с него?
- Това е метафора.
- Разбира се, шегувам се. Но които достатъчно добре, непредубедено познават и анализират Русия, защото се опасявам, че част от хората, които претендират да са близо до премиера като консултанти, като съветници и т.н., се ръководят от елементарни клишета, с тези клишета те не помагат за правене на добра политика. България има хора, които познават добре Русия. Според мен има хора, които да достатъчно сериозни анализатори на поведението на руското държавно ръководство и биха могли да помогнат. Дали ще се възползват от това българските институции, не знам, дано да се възползват.
- Опитва ли се България да заслужи газова прошка от Русия? И защо й е?
- Аз мисля, че такава формулировка на въпроса или още повече такова поведение не е най-доброто. Това, че ние сме допускали грешки е вярно, но и Русия е допускала грешки към нас. Вярно е, че когато има грешка, има прошка, когато си признаеш грешката, но според мен по-добре е да се каже, че зануляваме негативите, оставяме ги зад нас, извличаме поуките от тях, но се опитваме да започнем на чисто с ясни позиции, с откровеност. И когато нещо става, става. И може да се направи, се прави. Когато не може да стане, се казва, че не може да стане и не се шикалкави. Това е според мен добрата позиция. Руснаците са такива хора. Те обичат с тях да се говори мъжки, с извинение.
- Открито, достойно, честно и да няма двуличие. Да няма лицемерие, да няма сега сме казали едно, утре друго. На едно място се заявяват едни позиции, на други – друго. Все с нещо се оправдаваме, все заради нещо се измъкваме. Както други по-малки държави го правят. Понякога това ще предизвиква положителна реакция, понякога отрицателна. Но когато сме ясни и предвидими, това винаги е преимущество. Тогава ще ни уважават, включително и в тези медии, които сега ни иронизират, или ни се подиграват, или ни упрекват в нещо. Това си е тяхно право да ни упрекват в каквото искат, а ние трябва да водим нашата линия.
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители