Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2017 12:28 - Какво означава йерусалимският ход на Тръмп?
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 1749 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Миналата сряда американският президент Доналд Тръмп обяви радикална промяна на американската политика в Близкия изток, като обяви признаването от САЩ на Йерусалим за столица на Израел.

Това признание е изпълнение на предизборно обещание и на дългогодишно искане на Израел, но то разгневи палестинците, арабите и голяма част от международната общност.

Макар че ще са необходими години, преди да бъде открито ново американско посолство и Тръмп обяви, че границите на Йерусалим ще трябва да бъдат определени чрез преговори, има силно усещане за необратима промяна, пише Washington Post.

Има три неща, които трябва да бъдат разбрани за Йерусалимския ход на Тръмп:

Не е нарушен реален мирен процес

Голяма част от коментарите за признаването са съсредоточени върху последиците от него за израелско-палестинските преговори. Те вероятно са надценени.

Статутът на Йерусалим винаги е бил един от ключовите проблеми в преговорите. Признаването на Йерусалим като столица на Израел по традиция се смята за голяма отстъпка, която може да бъде предложена на страната в замяна на споразумение по други проблеми, като граници, заселнически селища и връщането на палестинските бежанци.

Тръмп даде на Израел тази награда без нищо в замяна, като в същото време не предложи на палестинците нищо съществено. Редица коментатори и бивши дипломати изтъкнаха, че преместването на американското посолство в Йерусалим в действителност може да помогне на мирните преговори.

По всяка вероятност признаването на Йерусалим няма да донесе обещаните ползи за преговорите и относително малко от предполагаемите заплахи.

Причината не е, че Йерусалим няма значение, а защото няма реален мирен процес, който да бъде нарушен, перспективите за решение със създаването на две държави не са съществени и не съществува особена вяра в американската неутралност.

Въпреки откъслечната дипломация, няма смислен изреалско-палестински мирен процес от провала на администрацията на Клинтън през 2000 г. на срещата на върха в Кемп Дейвид. Администрацията на Джордж У. Буш започна мирни преговори твърде късно и с малки последици.

Администрацията на Обама бързо се отказа от по-сериозните си опити за мирни преговори заради политическото недоволство, като договаряше замразяване на преговорите и необходимост от съсредоточаване върху други критични приоритети, като споразумение по иранската ядрена програма.

В последните десетилетия реалностите на място се промениха невъобразимо и вероятно необратимо, до такава степен, че решението със създаване на две държави е несъстоятелно.

Признанието не е от значение за американската регионална стратегия

Но е от значение, че гамбитът на Тръмп може да извади от релси мирните преговори, които дълго време играеха важна роля в улесняването на други регионални цели. Видимото преследване на мира, макар и не постигането му, от дълго време е механизмът, с който САЩ заздравяваха съюзите си с Израел и упорито антиизраелски настроени арабски държави.

Хазартният ход на Тръмп не е свързан толкова с мира, колкото с това дали все още е необходимо подобно прикритие.

Въпреки цялата си непоследователност в тактиката и посланията, администрацията на Тръмп следва сравнително ясна стратегия в Близкия изток, която е напълно в границите на нормалното. В най-общ план, Тръмп иска да обедини ключовите арабски държави и Израел в стратегически съюз срещу Иран и ислямския екстремизъм.

Тази амбиция съвсем не е нова. Всяка американска администрация се е стремяла да смекчи противоречията от едновременен съюз с Израел и ключови арабски държави.

Всяка администрация е стигнала до извода, дали от самото начало или след тежък опит, че преследването на израелско-палестински мир е необходимо за запазване на регионалното статукво.

Тъй като Египет и Йордания отдавна са включени в мирни споразумения, постигнати с посредничеството на САЩ, фокусът на усилията дълго време бяха Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив.

Така че ходът на Тръмп за Йерусалим е свързан не толкова с перспективите за израелско-палестински мир, колкото с това дали в негово отсъствие може да бъде постигнат арабско-израелски съюз.

Мълчаливото сътрудничество на Израел с държавите от Персийския залив срещу Иран, което дълго време оставаше прикрито, все повече излиза наяве, въпреки отсъствието на израелско-палестински мир. Йерусалимският гамбит може да наложи публично признаване на това полуприкрито подреждане.

Регионалната политика ще определи дали хазартният ход ще донесе успех

Големите тенденции в регионалната политика могат да доведат до отплащането на този ход. Саудитска Арабия и ключовите й партньори дадоха ясно да се разбере, че смятат регионалната конфронтация с Иран за своя най-неотложен стратегически приоритет.

Арабската регионална политика е дълбоко поляризирана и фрагментирана, отчасти заради шестмесечната кампания на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства срещу Катар.

Саудитският коронован принц Мохамед бин Салман разрушава норми в хода на бързата си консолидация на властта. След неочакваните арести на стотици принцове, приемането на ливанския премиер Рафик Харири и упоритото незачитане на хуманитарните последици от блокадата на Йемен, кой би могъл да изключи още едно престъпване на старите правила в арабската политика?

Палестинските територии продължават да са един от малкото обединяващи проблеми сред дълбоко разделеното арабско общество. Няма съмнение, че арабите продължават да отдават голямо значение на палестинските територии, а Йерусалим има особено очевидно емоционално и политическо значение.

Ключовият въпрос е дали мнението на обществото може да повлияе смислено върху политиката на арабските държави. Вниманието на обществото в арабските страни в последните години е насочени към войните в Сирия и Йемен и вътрешни политически сътресения.

Мобилизацията на обществото в повечето арабски страни е изправена пред сериозни препятствия след рязкото възраждане на брутални форми на авторитаризъм.

До този момент арабските режими се присъединиха към обществения гняв заради Йерусалим, като посочиха, че разбират необходимостта от внимателни действия. Регионален фокус към палестинските територии ще измести политическия баланс от блока между Саудитска Арабия и ОАЕ и може да предложи политически живот на катарските му опоненти.
 

Дори арабските режими, които са съюзници на САЩ, критикуваха публично признаването на Йерусалим и позволиха критични мнения да се появят дори в обикновено строго контролираните медии и обществено пространство.

Те може би се страхуват, че ще загубят политически терен за сметка на Катар и на Иран, народни движения или медийни платформи, като Al Jazeera, която подкрепя мобилизацията в Йерусалим.

Те също така вероятно се страхуват от всичко, което може да върне протестите на улицата, съживявайки надеждите за политическа промяна отдолу, която режимите систематично се стремяха да задушат в последните пет години.

Динамиката е сходна с политическите последици от войните на Израел срещу ХАМАС в Газа. Ключовият въпрос е дали арабските режими ще направят нещо повече от това да протестират срещу признаването или ще се върнат към сътрудничество със САЩ и Израел срещу Иран, след като страстите утихнат.

Администрацията на Тръмп вероятно е права, че те бързо ще направят това, парирайки появята на сериозна, трайна палестинска мобилизация, която ги поставя в по-трудно положение.

 




Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 12994948
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031