Когато мъка ме полази
или обида ме гнети,
аз търся теб. И знам, че пазиш
за мене думички добри.

Прелита топлият ти шепот
над всички земни върхове
и ме отнася надалеко –
към твойте мирни светове.

В такива мигове разбирам,
че си ми пристан и покой.
И, без да искам, те избирам
завинаги да бъдеш мой.

Небето те закриля, изгряваш като слънце,
по вятъра дочуваш нежния ми шепот и мечти.
В такива мигове разлистваш като цвете,
криле разтваряш и можеш да летиш.
***
Красив стих, изпълнен с обич и топлина!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Извор на топлина и нежност си.
Бъди здрав и щастлив!