Безценна перличка,
златинка в песъчинки,
блестящ листец от слюда
в сивата грамада.
На слънцето,
при чистите души 
игрите са за теб.
При хора, не!
Човеците ще те убият.
На грубостта, коварството,
ти силата недей изпитва.
Щом в безжалостност
жени с мъже се мерят,
крехкостта ти,
няма да събуди милост.
Отде да се яви?
Обречена си.
Също аз.
Сърцата нежни не изтрайват.
Върни се в гроба.
Ида подир ден,
любима,
Евридика.