Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2017 18:14 - Невероятен за мнозина, но истински случай (като хиляди и хиляди подобни!). 3rm.info
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2722 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Виждам, стоя в средата на стаята, а в дясно от мене, целият медицински персонал се струпал в полукръг, около нещо. Тази група малко ме учуди, защото се бяха насъбрали там, където беше моето легло. Какво ли им е привлякло вниманието на тези хора, и какво гледат, когато аз не съм там, а съм зад тях, насред стаята?

image
 


 


 

Приближих се и аз, да видя какво гледат. А там, на койката лежех аз! Не помня, да ме е дострашало, при вида на моя дяойник, а само се зачудих: как ли става това? Аз уж съм тук, но и там, пак съм аз...

 

Реших да проверя осезанията си и да си стисна левата ръка, но ръката ми мина като през празно пространство. Опитах да се хвана за кръста, но ръката ми пак мина през тялото... Повиках доктора, но атмосферата, в която бях, не възприемаше и не предаваше звуците на гласа ми, и аз разбрах пълната си изолираност от всичко наоколо, и странната си самотност, и ме обзе панически страх, защото наистина имаше нещо ужасно в тази неизразима самотност.

 

Погледнах пак мъртвеца в леглото ми, и чак тогава за първ път ми мина през ума, да не би да се е случило с мен това, което на езика на живите хора, се нарича "смърт"? Това помислих, понеже лежащото на койката тяло имаши вид на истински мъртвец.

 

Ако вярвах в съществуването на душата, ако бях религиозен, след това пълно отделяне от всичко окържаващо ме, както и раздвоението на личността ми, скоро щяха да разбера, какво се е случило, но не беше така, и аз се ръководех само от това, което чувствах, а усещането на живота беше толкова ясно, че аз изобщо не се замислях, дали съм жив, а недоумявах само от странното явление, понеже съвсем не можех да го свържа с моите усещания и с традиционните ми понятия за смъртта...

 

Като си спомнях и премислях впоследствие своето тогавашно състояние, забелязах само, че моите умствени способности действаха и тогава с удивителна енергия и бързина...

 

Видях как старата сестра се прекръсти и каза: "Царство му Небесно", и веднага видях два Ангела, и в единия, незнам защо, познах своя Ангела-хранител, а другия не познавах. И като ме взеха под ръка, Ангелите ме изнесоха от стаята, направо през стената, към улицата. Вече се мръкваше и валеше силен тих сняг. Аз го виждах, но изобщо не чувствах студ, нито промянаната между стайната и външната температура. Очевидно, подобни неща бяха изгубили значение за моето изменено "тяло". Ние започнахме бързо да се издигаме нагоре. И колкото повече се издигахме, толкова по-голямо пространство се откриваше пред моя взор, и накрая то прие такива ужасяващи размери, че мен ме обзе страх от съзнаването на моето нищожество, пред тази безкрайна пустиня... Идеята за време угасна в ума ми, и аз не зная, колко още се издигахме ние нагоре, когато изведнъж се чу, отначало, някакъв неясен шум, а после от някъде изплува пред нас, с викове и хохот, и започна да се приближава тълпа, някакви безобразни същества.

 

- Бесове! - с необичайна бързина съобразих аз, и се вцепених от някакъв особен, непознат ми до тогава ужас. Бесове! О, колко ирония и какъв най-искрен смях би предизвикало в мене, само преди неколко дни, нечие споменаване, не само че е видял с очите си бесове, но и само да допуска съществуването на такъв род твари! Както и подобаваше на образован човек, от края на XIX век, аз при споменаването на тази дума, разбирах само – лоши склонности и страсти в човека, а самите думи “бесове“, за мене нямаха определено значение, а бяха само "известно понятие". И изведнъж това "известно понятие" се изправи пред мене, като живо олицетворение!

 

Като ни обкържиха от всички страни, бесовете с викове и надвиквания, искаха да ме дадат на тях, и се стараеха да ме хванат някак и да ме изтръгнат от ръцете на Ангелите, но очевидно, не смееха да го направят. Сред невъобразимия и още по-отвратителен за слуха /както и за зрението/ вой и гълчава аз улавях по някоя дума и цели фрази.

 

- Той е наш, той се отрече от Бога, - като в един глас завикаха те и при това, с такава наглост се хвърлиха срещу нас, че от страх, за миг в мен застина всяка мисъл.

 

- Това е лъжа, Не е истина, - като се поопомних, исках да извикам аз, но услужливата памет ми върза езика. По някакъв невероятен начин изведнъж си спомних една дребна, нищожна случка, и то, от отдавна отминалата епоха на младостта ми, за която аз не бих си спомнил никога. (Тук разказвачът си спомня случката, когато по време на разговори на отвлеченни теми, един от студентите-приятели казал: "А защо трябва да вярвам в Бога, когато същевременно мога и да вярвам, че няма Бог? И, може би няма?". На което /разказвачът на този случай/ отговорил: "Може би наистина няма").

 

И това обвинение, за бесовете, явно е било най-силният им аргумент за моята гибел, и те сякаш придобиха нова сила и смелост от него, за нападение срещу мене, и вече с неистов рев се завъртяха около нас, преграждайки ни пътя нататък.

 

Аз си спомних молитва и започнах да се моля, призовавайки на помощ всичките светци, които знаех и чиито имена ми дойдоха в ума. Но това не уплаши моите врагове. Жалък невежа, християнин само по име, аз едва ли не, за първ път си спомних за Тази, Която се нарича Застъпница за рода християнски.

 

И, вероятно, много горещ е бил моя порив към Нея, вероятно, толкова преизпълнена с ужас е била душата ми, че едва спомнил си и произнесъл името Й, изведнъж върху нас се появи някакъв бял облак, който започна бързо да увлича безобразното сборище бесове. Той ги скри от очите ми, още преди облакът да се беше вдигнал от нас. Ревът и воят им се чуваше още дълго време, но по това, че постепенно отслабваше и ставаше все по-глух, аз разбрах, че страшната напаст ни е оставила...

 

После ние влязохме в област на светлина. Тя изхождаше от всякъде и беше по-ярка от слънчевата. Навсякъде светлина, и сенки няма. Светлината беше толкова ярка, че аз нищо не можех да видя. Опитвах да сакрия очите си с ръка, но светлината свободно преминаваше през ръката. И изведнъж от горе, властно, но без гняв, се раздадоха думите: "Не е готов!", и започна моето стремително движение надолу. Аз отново бях върнат при тялото си. И накрая Ангела-хранител каза: "Ти чу Божието решение. Влизай и се готви".

 

Двата Ангела станаха невидими. Появи се чувство на теснота и студенина, и дълбока тъга за изгубеното. Аз изгубих съзнание и се опомних в стаята на койката.

 

...Лекарите, наблюдавали К. Икскуле, казали, че всичките клинични признаци на смъртта били на лице, и смъртното състояние продължило 36 часа.

 

 

Икскуль К. "Невероятное для многих, но истинное происшествие".

Троицкий листок № 58. Сергиев Посад, 1910 г


 

http://3rm.info/publications/17435-neveroyatnoe-dlya-mnogix-no-istinnoe-proisshestvie.html


 

Превод, Григор Симов




Гласувай:
2



1. zaw12929 - Когато душата види тялото си- то ...
10.12.2017 05:31
Когато душата види тялото си- то тръгва към Гроба. а душата към Бога- и ако е бил атеист- така възпитан от социалната държава- отива при бесовете, за превъзпитание.
Връщането обратно в тялото е изключение на милион. Затова, докато е време, търсете Истината за Бог, само любовта към Бог е условия за връщане в онзи свят с достойнство, а не под условията на разни наказания. Още сега кажи най кратката молитва : "Боже, приеми ме!. "Боже прости ми!" и казвай поне един път на ден "Боже!" защото само той ни обича безкористно, знае всяка наша стъпка, уважава всяко наше решение, но за незнанието на всеки човек, че има душа си плаща на прага на оня свят! Българите сме християни! Всички сме синове и дъщери на Бог и българските мюсюлмани също зачитат Бог и не заслужават укори- трябва да живеем в мир и разбирателство всички поданици, заедно да работим за просперитета на България. Никой не е по гражданин на България. Всеки който живее в миналото и изрича "турско робство" ще стой в ада, в чистилището, векове, за да разбере какво точно е робството, защото миналото не се поправя. Оправяй себе си сега! Бог ще се грижи за другите- не се прави на прокурор, съдия, на Бог! Ако четеш с ирония тези редове, няма да се поправиш и те чака гореописаната съдба. ПРОЧЕТИ ГО , ПРЕПРОЧИТАЙ ГО- Бог ти праща вест- поучи се! Покай се с "Боже прости ми!" и заживей с Бога на родата си, дай български имена на децата си! Ти си вечна душа, а човек е смъртен, за да ходиш до Бог и се връщаш в човешкия свят, където си дете, мъж и,и жена, баща или майка, за да имаш знания и воля да правиш неща, които те правят уважаван ЧОВЕК! Уважавай Бог- всеки път, за да имаш подкрепа, родителите са до време- Бог е винаги, завинаги с тебе- той има грижата за тебе, а очаква твоята синовна любов! Запомни го!
Благодаря на автора за избора! Всеки избор се реализира с волята на Бог!
цитирай
2. grigorsimov - на zaw12929
10.12.2017 09:36
Когато се говори или пише за нашия Бог или за конкретен Бог, на български, се казва и пише "на Бога", "за Бога", "от Бога" или "Слава Богу".
Бога винаги го наричат "Бог", протестантите, понеже при тях всичко е преведено директно от английски, където английската дума за Бог, не се променя и винаги се казва и пише "Год". А на български, се казва "Бог", само когато не се конкретизира за кой и какъв бог става дума.
А най-кратките и съдържателни молитва у православните са: "Господи помилуй" и "Да бъде Божията воля" или "Да бъде Твоята воля, Господи". А когато се предприема или върши, каквото и да е дело или начинание, особено ако начинанието е трудно или важно, винаги трябва да се поиска Божието благословение, и да се каже: "Господи, благослови!", заедно с "Кръстното знамение", т.е. прекръстване.
А най-употребяваната и най съдържателна молитва, особено сред монасите, е Иисусовата молитва:
"Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния (или - грешната)!", защото всички сме грешни.
И тази молитва, почти всички монаси постоянно си я повтарят на ум, каквото и да правят и където и да ходят. И много от тях постигат такова възвишено и изчистено духовно състояние, че молитвата им, от един момент, сама започва да се произнася в сърцето им, безспирно, ден и нощ! И от тогава Самият Господ наш, постоянно пребивава в сърцето на такъв човек (но, естествено, докато не съгреши нещо, с мисъл, дума или дело).

И Господ Бог да ни прощава, и да помага на всички нас! Амин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314392
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031